Какво е трудова злополука според закона?Законът разпорежда какво трябва да се смята за трудова злополука.
Това е всяко едно внезапно увреждане на здравето, което се е случило в течение на работния процес и щом при инцидент е причинена временната неработоспособност, трайното намаляване на работоспособността или смъртта на работник или служител.
За трудовисе приемат и злополуките, които са се случили по ежедневния маршрут от и до работното място на пострадалия до дома му, обичайното му място за хранене през работно време и мястото, където получава работната си заплата.
Трудова злополука имаме и тогава, когато инцидентът е настъпил поради небрежност на работник/служител.
Подобни инциденти са рискови и за работник, и за служител, и за самия работодател.
Затова и двете страни в инцидента трябва да се стремят да го предотвратят на всяка цена. Работникът – защото той ще пострада, работодателят – защото ще дължи обезщетение на работника, а тези обезщетения често са доста солени.
Какви са отговорностите на работодателите?
Работодателите носят имуществената отговорност за вредите за работника, довели до временната му неработоспособност, до трайната му неработоспособност или до смъртта му.
Те не могат да се освободят от тази отговорност по никаква причина, каквато и да е било тя.
Тази отговорност е за всяка една причинена на пострадалия работник имуществена или неимуществена вреда или за неговата смърт.
Имуществени са вредите заради претърпените загуби като таксите за лечението, както и заради пропуснатите ползи като разликата между получаваното досега заплащане на пострадалия и получаваните по линия на общественото осигуряване помощи.
Неимуществени са вредите за пострадалия работник или служител, както и от близките и роднините, които са довели до болка и страдание.
В случаите, при които самият работник е допуснал небрежност, довела до злополуката, работодателят носи отговорност, която се намалява според процентите за съпричиняването на този работник.
Смята се, че небрежността се води за груба, когато пострадалият е осъзнавал, че може да причини вреди, предвиждайки възможността да настъпи дадения инцидент, смятайки, че може да го предотврати.
Заради всичко това във всяка една фирма или производствено предприятие правят периодично инструктаж за спазване на условията за безопасност на работа, стараейки се превантивно да предотвратят опасността от евентуални трудови злополуки, а при някои рискови дейности този инструктаж е ежедневен в началото на всеки работен ден.
Как се определят обезщетенията и пенсиите при трудови злополуки?
Всички работници и служители се осигуряват непременно за трудови злополуки, без значение какъв е характерът на тяхната работа, начините на тяхното заплащане или източниците на финансирането.
При всеки отделен случай обезщетенията се определят персонално съобразно всички последици от настъпилия работен инцидент.
Временната неработоспособност на пострадалия води до правото му на обезщетението по линия на краткосрочното държавно-обществено осигуряване, а размерът му е 90% от получаваната среднодневна брутна заплата до момента или среднодневния му осигурителен доход, на който са внасяни или се дължат законовите осигурителни вноски.
Трайно намалената работоспособност от 50% и повече от 50% на работника му дава правото на компенсации по линия на дългосрочното държавно-обществено осигуряване и това е пенсията за неговата инвалидност породена от трудовата злополука.
Ако инцидента е довел до смъртта му, близките и наследниците на пострадалия получават еднократни помощи и наследствена пенсия.
Задължителното застраховане на работниците и служителите срещу „Трудова злополука“ е гарантирано от закона.
